Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел
Пьотр Николаевич Мамонов (14 април 1951 година - 15 юли 2021 г.) беше рок музикант, актьор, стихотворец, публицист, преподавател за вредите от алкохолизма, нравствен ментор... Многоцветната му персона се показваше посредством разнообразни инструментариуми, само че постоянно бе непредвиден и умен по едно и също време. Понякога Бог говореше безшумно през устата на Мамонов.
Като крепък рокаджия се е изявявал в известната още от руско време тайфа „ Звуки Му ”. Зад гърба си има голям брой филми и театрални постановки, моноспектакли. През 2006 година Мамонов прави невероятна роля във кино лентата на Павел Лунгин „ Остров ”. Играе свещеника-лечител Анатолий, който безрезервно и безкористно, десетилетия наред, избавя хора от тежки заболявания. Така изкупува страшния си грях – по време на войната той е разстрелял по насила приятеля си. По-късно Мамонов се снима и в различен филм на Лунгин – „ Цар ", в ролята на Иван Грозни.
В Страстната седмица думите му на Божи човек ни карат да се замислим за смирението, любовта и смисъла на живота.
1. Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел.
Той ти е асистент и си го срещнал не на вятъра. Той или те изпитва, или те обича. Друго не ни е обещано.
Имах подобен случай в младостта си – пихме с другар и се разделихме късно. На сутринта звъня да запитвам по какъв начин е стигнал. Отговарят ми, че е паднал под влака, отрязали са му и двата крайници. Беда непоносима, нали по този начин? Отидох при него в болничното заведение, той ми споделя: „ На теб ти е добре, а аз ето… ” — и отметна одеялото, … смут!
Беше горделив човек. А стана най-скромният и радостен. Сложи си протези. Има жена и четири деца, стана детски публицист, залят е с благополучие до ушите. Ето по какъв начин Бог изцелява с физически заболявания! Вероятно, в случай че не се беше случило с индивида това злощастие, щеше да продължава да е горд — и щеше да изсъхне като коричка. Ето един сложен за прекарване, само че непосредствен път към духовното филтриране. Нужно е всяка минута да търсим поуката, всяка минута да мислим какво ще кажем. И да градим, да съзидаваме.
Животът от време на време ни бие, само че тези удари са лекарство. „ Наказание ” иде от думата „ наказ ”. А наказ на староруски е урок, обучение. Бог ни учи като грижлив татко. Поставя дребния си наследник в ъгъла, с цел да не прави неприятни неща идващия път. Детето се дърпа, а бащата го държи за ръка, с цел да не падне под трамвая. Така и Бог. Изкушенията са изпит. А за какво ни е изпит? За да го издържим. В тези тествания ставаме все по-чисти и по-чисти. Трябва да понасяме скърбите покорно, без въпроса „ за какво? ". Това е нашият път.
2. Истинският смисъл на живота е любовта.
Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, дори го избягвах. Живеех безгрижно, единствено за наслаждение – пиех, биех се, твърдях: „ Аз съм най-важният ”. А същинският смисъл на живота е да обичаш. Това значи да се жертваш, а да се жертваш значи да даваш. Схемата е доста елементарна. Това не значи да вървиш на черква, да палиш свещички и да се молиш. Вижте: Чечня, 2002 година, осем войничета стоят, единият инцидентно издърпал връвчицата на гранатата. Подполковник, 55-годишен, в черква в живота си не е влизал, нито една свещичка не е запалил, безверен, болшевик, татко на четири деца… с корема напред се хвърлил върху гранатата. Разпръснал се на части, а войничетата всички оживели. Командирът им се изстрелял в парадайса като патрон. Това е всеотдайност. Няма нищо по-възвишено на света от това, да отдадеш живота си за другите.
Всичко се демонстрира по време на война. Там всичко е съсредоточено и кратко. А в повседневния живот – някак разводнено. Мислим си: за положителните каузи има време – на следващия ден, вдругиден… А в случай че умреш тази нощ? Какво ще правиш в четвъртък, в случай че умреш в сряда?
Сякаш през вчерашния ден беше, когато Олег Иванович Янковски (известен съветски артист, умрял през 2009 година – б.р.), ето му якето, ето му лулата. А къде е в този момент Олег Иванович? Сприятелихме се с него по време на фотосите на кино лентата „ Цар ”. Много си беседвахме за живота. И след гибелта му си приказвам с него. Моля се: „ Господи, помилуй и избави душата му! ”
Това, което минава оттатък, е молитвата. Когато загивам, не ми трябват луксозен дъбов ковчег и цветя. Приятели, молете се за мен, тъй като съм живял много разнороден живот.
Господ не е злобничък чичко с пръчка в ръка, който седи върху облака и брои простъпките ни, не! Той ни обича повече от мама, повече от всички взети дружно. И в случай че ни се дават някакви трагични условия, значи те са нужни на душата ни.
3. Любов – това е да измиеш чиниите без да ти е ред.
Да виждаш положителното, да се вкопчиш за него – това е единственият градивен път. Всеки човек може доста неща да не прави както би трябвало, само че в нещо е наложително доста добър. Ето за този конец би трябвало да бъде теглен, а не да се обръща внимание на нелепостите. Любовта не е възприятие, а деяние. Не е нужно да изгаряш от африкански усеща, когато отстъпваш на една бабичка място в метрото. Твоята постъпка също е обич. Любов – това е да измиеш чиниите без да ти е ред...
4. Спаси себе си – това е задоволително
Няма по какъв начин да описвам за усета на ананаса, в случай че не съм го опитал. Невъзможно е да се опише какво е християнството, без да бъде опитано то.
Опитайте да отстъпите, да позвъните на Людка, с която не сте разговаряли пет години и да кажете: „ Люда, хайде да приключим с тази история: аз нещо съм ти споделила не по този начин, ти нещо си ми отвърнала неподобаващо… Хайде да идем на кино “. Ще видите какъв брой добре ще се почувствате през нощта! Всичко ти се възстановява многократно, само че не във движимости, а като положение на душата. Това е същинското благополучие! Но с цел да го достигнеш, всяка минута би трябвало да мислиш какво да кажеш и да направиш. Всичко това е съзидание.
Поогледайте се в близост – какъв брой хубави хора – чисти, удивителни, радостни лица. Ако виждаме гнусота — значи тя е в нас. Подобното се възсъединява с сходно. Ако кажа: ау, какъв апаш – значи аз самият нещо съм свил – в случай че не 1000 $, то най-малко пирон.
Не осъждайте хората, погледнете себе си. Спаси себе си и това е задоволително. Върни Бога в теб, обърни поглед не на открито, а във вътрешността. Обикни себе си, себелюбието превърни в обич към близък – това е нормата. Ние сме извратеняци. Вместо да сме великодушни – сме алчни. Живеем на назад, вървим на главата си. За да застанем на краката си – би трябвало да почнем да даваме. Но в случай че дадеш 10 хиляди $, а след това съжалиш, кажеш си – трябваше 5 хиляди да заделя, не 10 – считай, че го няма към този момент твоето положително дело.
5. Аз изживях моя сегашен ден – на някого от това стана ли му по-добре?
Всяка нощ би трябвало да си задаваме един простоват въпрос: аз изживях днешния си ден – на някого стана ли му по-добре от това? Ето, аз да вземем за пример – популярен, готин артист, рокаджия, мога да беседвам по този начин, че да се стегнете и засрамите дори. Но от това ще се почувствате ли по-добре? Ще се усещам ли аз по-добре? Едно от имената на дявола е „ разделящ “. Вътрешният демон внушава: ти си прав, старче, давай, постави всички на мястото им, строй ги в две редици! Аз се старая да не съм подобен. Работя върху душата си всеки ден. Понякога е доста мъчно.
Не желая да се гордея нито с ролята си във кино лентата „ Остров ", нито със стиховете, които пиша, нито с песните си – желая да не се задълбавам в достиженията си. Аз имам чудото – всеки ден. Всеки ден имам друго небе. И един ден няма с различен да е идентичен. Щастие е, че започнах да виждам това. Твърде доста съм пропуснал, за което скърбя. За това рева, вътрешно, несъмнено. Всичко можеше да е по-чисто и по-хубаво.
Един човек ми сподели: „ Ти си написал тези песни, тъй като тогава си пиел водка ". Но аз ги написах не с помощта на водката, а макар нея. От висотата на своите 60 години приказвам: „ В този живот не трябва да се губи нито една минута, времето е малко. Всеки миг от живота може да е прелестен. Важно е сутринта като станеш да подредиш в близост.
Ако съм се събудил в неприятно въодушевление не пия портвайн, а споделям: „ Господи, нещо не се усещам добре. Надявам се на Теб, на мен не ми се получава “. Това деяние е най-важното.
Източник
Като крепък рокаджия се е изявявал в известната още от руско време тайфа „ Звуки Му ”. Зад гърба си има голям брой филми и театрални постановки, моноспектакли. През 2006 година Мамонов прави невероятна роля във кино лентата на Павел Лунгин „ Остров ”. Играе свещеника-лечител Анатолий, който безрезервно и безкористно, десетилетия наред, избавя хора от тежки заболявания. Така изкупува страшния си грях – по време на войната той е разстрелял по насила приятеля си. По-късно Мамонов се снима и в различен филм на Лунгин – „ Цар ", в ролята на Иван Грозни.
В Страстната седмица думите му на Божи човек ни карат да се замислим за смирението, любовта и смисъла на живота.
1. Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел.
Той ти е асистент и си го срещнал не на вятъра. Той или те изпитва, или те обича. Друго не ни е обещано.
Имах подобен случай в младостта си – пихме с другар и се разделихме късно. На сутринта звъня да запитвам по какъв начин е стигнал. Отговарят ми, че е паднал под влака, отрязали са му и двата крайници. Беда непоносима, нали по този начин? Отидох при него в болничното заведение, той ми споделя: „ На теб ти е добре, а аз ето… ” — и отметна одеялото, … смут!
Беше горделив човек. А стана най-скромният и радостен. Сложи си протези. Има жена и четири деца, стана детски публицист, залят е с благополучие до ушите. Ето по какъв начин Бог изцелява с физически заболявания! Вероятно, в случай че не се беше случило с индивида това злощастие, щеше да продължава да е горд — и щеше да изсъхне като коричка. Ето един сложен за прекарване, само че непосредствен път към духовното филтриране. Нужно е всяка минута да търсим поуката, всяка минута да мислим какво ще кажем. И да градим, да съзидаваме.
Животът от време на време ни бие, само че тези удари са лекарство. „ Наказание ” иде от думата „ наказ ”. А наказ на староруски е урок, обучение. Бог ни учи като грижлив татко. Поставя дребния си наследник в ъгъла, с цел да не прави неприятни неща идващия път. Детето се дърпа, а бащата го държи за ръка, с цел да не падне под трамвая. Така и Бог. Изкушенията са изпит. А за какво ни е изпит? За да го издържим. В тези тествания ставаме все по-чисти и по-чисти. Трябва да понасяме скърбите покорно, без въпроса „ за какво? ". Това е нашият път.
2. Истинският смисъл на живота е любовта.
Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, дори го избягвах. Живеех безгрижно, единствено за наслаждение – пиех, биех се, твърдях: „ Аз съм най-важният ”. А същинският смисъл на живота е да обичаш. Това значи да се жертваш, а да се жертваш значи да даваш. Схемата е доста елементарна. Това не значи да вървиш на черква, да палиш свещички и да се молиш. Вижте: Чечня, 2002 година, осем войничета стоят, единият инцидентно издърпал връвчицата на гранатата. Подполковник, 55-годишен, в черква в живота си не е влизал, нито една свещичка не е запалил, безверен, болшевик, татко на четири деца… с корема напред се хвърлил върху гранатата. Разпръснал се на части, а войничетата всички оживели. Командирът им се изстрелял в парадайса като патрон. Това е всеотдайност. Няма нищо по-възвишено на света от това, да отдадеш живота си за другите.
Всичко се демонстрира по време на война. Там всичко е съсредоточено и кратко. А в повседневния живот – някак разводнено. Мислим си: за положителните каузи има време – на следващия ден, вдругиден… А в случай че умреш тази нощ? Какво ще правиш в четвъртък, в случай че умреш в сряда?
Сякаш през вчерашния ден беше, когато Олег Иванович Янковски (известен съветски артист, умрял през 2009 година – б.р.), ето му якето, ето му лулата. А къде е в този момент Олег Иванович? Сприятелихме се с него по време на фотосите на кино лентата „ Цар ”. Много си беседвахме за живота. И след гибелта му си приказвам с него. Моля се: „ Господи, помилуй и избави душата му! ”
Това, което минава оттатък, е молитвата. Когато загивам, не ми трябват луксозен дъбов ковчег и цветя. Приятели, молете се за мен, тъй като съм живял много разнороден живот.
Господ не е злобничък чичко с пръчка в ръка, който седи върху облака и брои простъпките ни, не! Той ни обича повече от мама, повече от всички взети дружно. И в случай че ни се дават някакви трагични условия, значи те са нужни на душата ни.
3. Любов – това е да измиеш чиниите без да ти е ред.
Да виждаш положителното, да се вкопчиш за него – това е единственият градивен път. Всеки човек може доста неща да не прави както би трябвало, само че в нещо е наложително доста добър. Ето за този конец би трябвало да бъде теглен, а не да се обръща внимание на нелепостите. Любовта не е възприятие, а деяние. Не е нужно да изгаряш от африкански усеща, когато отстъпваш на една бабичка място в метрото. Твоята постъпка също е обич. Любов – това е да измиеш чиниите без да ти е ред...
4. Спаси себе си – това е задоволително
Няма по какъв начин да описвам за усета на ананаса, в случай че не съм го опитал. Невъзможно е да се опише какво е християнството, без да бъде опитано то.
Опитайте да отстъпите, да позвъните на Людка, с която не сте разговаряли пет години и да кажете: „ Люда, хайде да приключим с тази история: аз нещо съм ти споделила не по този начин, ти нещо си ми отвърнала неподобаващо… Хайде да идем на кино “. Ще видите какъв брой добре ще се почувствате през нощта! Всичко ти се възстановява многократно, само че не във движимости, а като положение на душата. Това е същинското благополучие! Но с цел да го достигнеш, всяка минута би трябвало да мислиш какво да кажеш и да направиш. Всичко това е съзидание.
Поогледайте се в близост – какъв брой хубави хора – чисти, удивителни, радостни лица. Ако виждаме гнусота — значи тя е в нас. Подобното се възсъединява с сходно. Ако кажа: ау, какъв апаш – значи аз самият нещо съм свил – в случай че не 1000 $, то най-малко пирон.
Не осъждайте хората, погледнете себе си. Спаси себе си и това е задоволително. Върни Бога в теб, обърни поглед не на открито, а във вътрешността. Обикни себе си, себелюбието превърни в обич към близък – това е нормата. Ние сме извратеняци. Вместо да сме великодушни – сме алчни. Живеем на назад, вървим на главата си. За да застанем на краката си – би трябвало да почнем да даваме. Но в случай че дадеш 10 хиляди $, а след това съжалиш, кажеш си – трябваше 5 хиляди да заделя, не 10 – считай, че го няма към този момент твоето положително дело.
5. Аз изживях моя сегашен ден – на някого от това стана ли му по-добре?
Всяка нощ би трябвало да си задаваме един простоват въпрос: аз изживях днешния си ден – на някого стана ли му по-добре от това? Ето, аз да вземем за пример – популярен, готин артист, рокаджия, мога да беседвам по този начин, че да се стегнете и засрамите дори. Но от това ще се почувствате ли по-добре? Ще се усещам ли аз по-добре? Едно от имената на дявола е „ разделящ “. Вътрешният демон внушава: ти си прав, старче, давай, постави всички на мястото им, строй ги в две редици! Аз се старая да не съм подобен. Работя върху душата си всеки ден. Понякога е доста мъчно.
Не желая да се гордея нито с ролята си във кино лентата „ Остров ", нито със стиховете, които пиша, нито с песните си – желая да не се задълбавам в достиженията си. Аз имам чудото – всеки ден. Всеки ден имам друго небе. И един ден няма с различен да е идентичен. Щастие е, че започнах да виждам това. Твърде доста съм пропуснал, за което скърбя. За това рева, вътрешно, несъмнено. Всичко можеше да е по-чисто и по-хубаво.
Един човек ми сподели: „ Ти си написал тези песни, тъй като тогава си пиел водка ". Но аз ги написах не с помощта на водката, а макар нея. От висотата на своите 60 години приказвам: „ В този живот не трябва да се губи нито една минута, времето е малко. Всеки миг от живота може да е прелестен. Важно е сутринта като станеш да подредиш в близост.
Ако съм се събудил в неприятно въодушевление не пия портвайн, а споделям: „ Господи, нещо не се усещам добре. Надявам се на Теб, на мен не ми се получава “. Това деяние е най-важното.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ